На 19 юли 2018 г. се проведе второто издание от серията дискусии „Диалози за София“, посветено на темата  „Бедност и отпадъци“. Поредицата е съвместна инициатива на Форум Гражданско Участие и Визия за София по проект „Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските райони“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018.
 
Събитието започна с представяне на  наличните данни, изследвания и анализи по взаимовръзките  на темата. Те бяха обсъдени и допълнени в публична дискусия с участието на Лорита Радева – общински съветник и председател на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС , Николина Иванова - началник отдел Социални услуги за възрастни лица в Агенция за социално подпомагане, Станислав Николов -  представител на  Асоциацията на специалистите по управление на околната среда,  Евгения Дашева -  от Екологично сдружение  “За земята” и Полина Павлова - от Тръст за социална алтернатива. На събитието присъстваха Лилия Христова – обществен посредник на територията на СО, Анна Стойкова – общински съветник и зам.-председател на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС , Йоанна Драгнева – член на комисията. Модератори на диалога бяха Ива Таралежкова и Десислава Христова от  Форум Гражданско участие, а в отворената дискусионна част взеха участие представители на водещи граждански организации и активисти от сферата на екологията, градската и околната среда, представители на бизнеса,  граждани, които се включиха с коментари и идеи.
 
Екипът на Визия за София предложи три възможни подхода за справяне със свързаните проблеми - бедност и отпадъци, а именно: независимо решаване на екологичния и социалния проблем; легализиране  работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците;  временно включване на събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване от сектора в дългосрочен план. Трите възможни посоки на работа бяха обсъдени от присъстващите представители на заинтересованите страни.
 
Лорита Радева, председател на Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС предложи “паралелен подход”, който да включва широк образователен процес  за ползване на системите, които общината създава и предлага. Тя посочи, че съвместната паралелна работа и този вид обмен на мнения с гражданските организации е винаги много полезна.  Трябва да се работи за готовността на гражданите да се включат в системата за разделно събиране на отпадъците още от училищата и детските градини, заяви г-жа Радева. Тя сподели, че предстои подписване на нови договори с изпълнителите на цветните контейнери и  при предното договаряне е поискано намаляване на отворите на съдовете, което би се  отразило върху ефективността на разделното събиране.
 
Полина Павлова от Тръст за социална алтернатива посочи, че интегрираният подход е най-подходящ и фактът, че  дискусията се случва, е добър старт на работата в тази посока.  Според нея  легализирането би било трудно, тъй като част от уличните събирачи са загубили вяра в системата и трудовият договор не е опция за тях.
 
Евгения Дашева от Екологично сдружение  “За земята” заяви, че подобен неформален сектор има навсякъде.  В Париж  събирачите имат официална организация. Като основен проблем тя посочи липсата на доверие в системата за управление на отпадъците. За нея главната отговорност е на държавата и общините – да осигурят пряк достъп до достатъчно контейнери за разделно събиране и таксата за смет да зависи от това колко отпадъци  сме разделили. 
Николина Иванова, началник отдел Социални услуги за възрастни лица в Агенция за социално подпомагане, поясни, че подкрепя интегрирания подход.  Тя  смята, че  хората, които не искат да работят и да се квалифицират създават големия социален проблем, тъй като социалните услуги се ползват доброволно и ако един човек не иска да ги ползва, няма как държавата и общината да го задължат. Затова тя препоръча следването на интегриран подход, който да включва широки образователни и комуникационни кампании.
 
Станислав Николов от Асоциацията на специалистите по управление на околната среда посочи, че след намесата на уличните събирачи част от отпадъците, негодни за продаване, остават около съда, други остават около площадките за изкупуване на суровини. Това замърсява околната среда и създава екологичен проблем.  Той изказа мнение, че  трябва да се въведат мерки, които да задължат юридическите лица да събират разделно.
 
В последвалата отворена дискусия с въпроси, коментари и предложения се включиха над 20 експерти и активисти от публиката, чиито предложения ще бъдат обработени и представени от екипа на Визия за София. Събитието беше предавано на живо във Facebook страницата на инициативата, където  граждани можеха да задават своите въпроси и да изкажат мнение по обсъжданите теми.  
.
 
Седмицата от 16-и до 20-и юли 2018 г. премина в поредица от обучителни семинари на тема „Обществените консултации – инструмент за модерни и отворени политики“, които са   част от проект „В диалог с гражданите – обществените консултации като част от отвореното управление на София“, изпълняван от фондация „Български център за нестопанско право“ с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018. 
 
Семинарите са посветени на прилагането на Наредбата за провеждане на обществени консултации на територията на Столична община (в сила от 15.09.2017 г.).
 
В различните дни, по време на семинарите се включиха  Иветка Петрова – общински съветник  и член на Постоянната комисия по здравеопазване и социална политика към СОС, Мария Ачкова – кмет на район „Средец“, кметове на кметства, представители на ресорните дирекции в Столична община, в районите „Средец“, „Изгрев“, „Лозенец“, „Красно село“ и „Кремиковци“, както и членове на граждански организации. Ива Таралежкова от Форум Гражданско Участие се прояви като експерт във воденето на успешни публични дискусии и форуми.
 
Обученията бяха тематично обособени в пет сфери на местните политики за развитие - Социални дейности, Младежки дейности и спорт, Култура, Градоустройство и Образование. По този начин се създаде пространство за обсъждане на конкретни предизвикателства при включването на гражданите в процесите на вземане на решения, както и извеждане на препоръки за подобряване на съществуващите практики при взаимодействието между местната власт и гражданите. Освен практическите упражнения по време на обученията и дискусиите по реални казуси, участниците получиха разработеното в рамките на проекта „Ръководство с практически насоки за прилагането на Наредбата за провеждане на обществените консултации на територията на Столична община“.
 
Новоприетата Наредба задава повишени стандарти за консултиране с гражданите на нормативни документи, програми и стратегии на Столична община. Самата тя е резултат от широко обсъждане още на етап разработване на проекта на наредба и е в синхрон с националното законодателство (с изменения през 2016 г. Закон за нормативните актове).  Целта на проведените обученията бе да повишат знанията и уменията на участващите в обществените консултации, както представители на местната администрация, така и граждани и граждански организации относно използването на подходящи инструменти и методи за консултиране, за да се постигне ефективно прилагане на залегналите в наредбата принципи и правила. 
 
 
 
 
На 16 юли 2018 г. се проведе дискусия и представяне на случаи от работата по проект „Павилион 19: Място за игра“, който се изпълнява се с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018 от Фондация „Гъливер клиринг хауз“, в партньорство с Гьоте-институт  и Район „Възраждане“.  
 
Събитието бе открито от Малина Едрева, Председател на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичен общински съвет и член на Програмния съвет на Програма „Европа“. Тя представи „Павилион 19: Място за игра“ като модел, който е изцяло гражданска инициатива и като начин за преодоляване на предизвикателствата на местно ниво с подкрепата на Столична община, кметът на града и Столичния общински съвет, които застават плътно зад организацията и програмата на този модел за работа с деца в неравностойно положение. Малина Едрева отбеляза, че никой не може в днешно време да успява сам и именно затова изключително ценно е партньорството и консолидираните усилия, както на администрацията на СО Район „Възраждане“, така и на бизнеса в лицето на „Пазари „Възраждане“ ЕАД и особено международни институции, каквато е Гьоте-институт България. Тя отбеляза, че тези партньорства дават възможност, от една страна за по-голяма увереност в това, което правиш, но и за критика в здрава среда, чрез която да се търсят решения и в същото време да се ползва международния опит, който би могъл да помогне  да се намират най-добрите решения. Малина Едрева благодари на екипа, който работи на терен, отбелязвайки че това изисква невероятен кураж и отдаденост, коства много усилия, за да се спечели доверието на децата и възрастните, на институциите, за да се застане в устойчива позиция и да се мисли за развитието на проекта. Г-жа Едрева завърши своето изказване с благодарност към екипа на „Павилион 19: Място за игра“ и с уверението, че общината остава негов истински и верен партньор.
 
Енцио Ветцел, директор на Гьоте–институт България  приветства присъстващите и представянето на работата  по проекта, отбелязвайки, че в началото общата инициатива на Червената къща и Гьоте-институт България е била свързана с идеята за подкрепа и интеграция , а впоследствие  „Павилион 19“ е станал специално място за среща на различни култури.  Днешният му облик и групите от деца и млади хора, с които Павилион 19 работи, са резултат от желанието на екипа на Червената къща да продължи работата на терен  чрез изкуства – театър, драма, танц, креативност, учене, а  това е един добър начин за среща между тях, изтъкна г-н Ветцел. Той подчерта, че двете организации ще търсят начини да продължат общата работа в бъдеще.
 
Екипът - в лицето на Цветелина Йосифова, Николай Божков, Ангелина Рангелова и Невена Борисова, и партньорите на „Павилион 19“ представиха идеите и концепцията на работата, разказаха за опита си, споделиха постиженията и трудностите при работата с децата и младежите от Женския пазар и техните семейства. Бяха изтъкнати силата и предимствата на груповата работа чрез изкуство и приложението на действените психо-социални подходи. Моделът за работа беше представен чрез разказ за три случая на деца – Илко (6 год.), Муртаф (7 год.), Младен (11 год.) и на една група (История с буквари). Нагледно  бе показано как този подход на работа помага за личностното развитие на децата, подкрепя семействата им и способства за  завръщането им в училище. Работата на „Павилион 19“ на Женския пазар  изследва взаимодействието с пазарските хора и общности, като социалните интервенции са изцяло в създаване на условия за изразяване и осмисляне на преживяното по начин, който да позволи на децата да го оползотворят в собствения си живот.
 

Страница 6 от 79

Go to top