На 1 август 2018 г. Фондация „Светът на Мария“ организира посещение за участниците от Дневен център „Светове“ в централната градска част. Дейността е в рамките на проект „София – социално ангажиран град. Добри практики за социално включване на хората с интелектуални затруднения“ и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018, в партньорство със Столична библиотека.
 
С голям интерес клиентите на Дневен център „Светове“ разгледаха част от скулптурите в центъра на София. Впечатли ги „Бронзовата къща“ на Пламен Деянов и творбите около Националната галерия. В компанията на социален работник  и художника Гергана Табакова те научиха повече за историята и авторите им. Разговаряха за използваните материали, интересните форми и конструкции. Разбраха каква е разликата между скулптура, инсталация и паметник.
 
С цел прилагане на добрата практика за социално включване и равнопоставеност на хората с увреждания, както  и за популяризиране на София като град, подкрепящ интеграцията на хората с  интелектуални затруднения,  през месец юни бяха  проведени доброволчески дейности в Столична библиотека и други културни институти и организации. Младите хора подреждаха книги и за тях това бе възможност да  разширят  социалния и трудовия си опит, да експериментират и развият  умения в нова и интересна среда.
 
Младежите посетиха изложбата на Лъчезар Бояджиев - SIC TRANSIT MEDIA MUNDI (Настоящето е прекалено късо и доста тясно) в Софийска градска художествена галерия, а също и  прожекцията на филма „Проектът Флорида“. 
 
Хората с интелектуални затруднения участваха активно в подпомагане дейността на организаторите на семинара, част от конкурса Екообщина, във Френския културен център, както и в провеждането на Софийски фестивал на науката и в събития, посветени на деня на Европа.
 
За трета поредна година те се включиха в логистичната организация на събитието – София Филм Фест. Координаторите от CVS България връчиха сертификати  на всички, участвали като доброволци в събитието.
 
На свое заседание, проведено на 26 юли 2018 г., Столичният общински съвет  прие с пълно мнозинство Доклад, внесен от доц. д-р Тодор Чобанов – зам.-кмет на Столична община и Главен координатор на Програма „Европа“, Ирина Йорданова – председател на ПКЕППМС към СОС и на Програмния съвет на Програма „Европа“, Михаела Иванова и Станчо Станков – зам.-председатели на ПКЕППМС  относно Приоритетните области, финансиране и параметри за кандидатстване, изпълнение и отчитане на Програма „Европа“ на Столична община за 2019 г.
 
Съгласно Правилата за работа по програмата, Решението на СОС дава възможност  да бъде обявен конкурс за кандидатстване с проектни предложения. Срокът за подаване на проектните предложения  на кандидатите ще бъде от 3 септември 2018 г. до 3 октомври 2018 г. до 17:30 ч.
 
Проектните предложения ще се подават само по електронен път на сайта на Програма „Европа“ www.evropa-so.bg .  Необходимите за попълване документи, Насоките за кандидатстване, Методика за оценка и класиране, както и Ръководството за онлайн кандидатстване с проектни предложения  ще  могат да се видят на сайта на Програма „Европа“ www.evropa-so.bg , в рубрика «Кандидатствай тук» след 1 август 2018 г. 
 
Не по-късно от 15 дни преди изтичане на крайния срок за набиране на проектните предложения ще се проведат Информационни дни, по време на които ще бъде предоставена възможност за разяснения по процедурата за кандидатстване. Информация за датата и мястото на провеждане на Информационните дни ще бъде публикувана на сайта на Програма „Европа“ www.evropa-so.bg , както и в раздел „Новини” на интернет страницата на Столичен общински съвет и Столична община www.sofia.bg.
 
Приоритетните области за 2019 г. са формулирани в съответствие с правилата на Програма Европа, основните цели и водещите инициативи в стратегията „Европа 2020”,  Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София 2014-2020, Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020” и Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София. Приоритетите на Програма „Европа“ на Столична община за 2019 г. са:
 
Приоритетна област 1: Подпомагане на партньорството между структурите на гражданското общество и органите на местната власт при създаване и прилагане на европейски политики и добри практики, насочени към качеството на живот в столицата. В тази приоритетна област се подкрепят проектни предложения, насочени към:
 
•усъвършенстване на механизмите за реализация на европейски публични политики на местно ниво, водещи към повишаване качеството на живот с фокус екология и акцент качеството на въздуха;
•въвеждане и популяризиране на добри европейски практики, насочени към развитие на демократичните процеси.
 
Приоритетна област 2: Подкрепа за създаването на устойчиви общински политики и модели за социализиране на градски пространства в партньорство с неправителствения сектор, с цел създаване на нови обществени знакови центрове в град София, които да допринасят за уникалната идентичност и европейска значимост на града, както и за реализиране на дейности в София като град на толерантността. В тази приоритетна област се подкрепят проектни предложения, свързани с изпълнение на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София 2014-2020, насочени към:
 
•развиване на модели за устойчиво социализиране, обновяване и облагородяване на изоставени общински сгради, исторически квартали и публични пространства, базирани на добри европейски практики;
•вече реализирани на определена фаза идейни проекти за сътрудничество между общински структури и гражданския сектор за развитие на градската среда и проекти, които се осъществяват в сътрудничество с EUNIC - мрежата на културните центрове на страните от ЕС;
•реализиране на проекти и дейности за утвърждаване на София като столица на толерантността и като град без език на омразата, ксенофобията и екстремизма.
 
Приоритетна област 3: Насърчаване на иновативни и дигитални ивициативи в публичния сектор, осъществени в сътрудничество между граждани, обществени организации и местната власт, и в частност за реализиране на дейности в София в подкрепа на предприемачеството, иновациите и дигиталните технологии. В тази приоритетна област се подкрепят проектни предложения, свързани с изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София 2016-2020 и Стратегията за младите хора на Столична община 2017-2027 „София- град на младите и активните“, насочени към:
 
•подпомагане приноса на гражданите за разкриване на иновативния потенциал на столицата, в подкрепа на предприемачеството и за разработване на иновативни проекти от стартиращи фирми;
•насърчаване на инициативи, свързани с развитието на умения за 21 век сред младите и възрастните хора и в частност за реализиране на дейности, насочени към цифровизацията и дигиталната свързаност.
 
На 19 юли 2018 г. се проведе второто издание от серията дискусии „Диалози за София“, посветено на темата  „Бедност и отпадъци“. Поредицата е съвместна инициатива на Форум Гражданско Участие и Визия за София по проект „Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските райони“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018.
 
Събитието започна с представяне на  наличните данни, изследвания и анализи по взаимовръзките  на темата. Те бяха обсъдени и допълнени в публична дискусия с участието на Лорита Радева – общински съветник и председател на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС , Николина Иванова - началник отдел Социални услуги за възрастни лица в Агенция за социално подпомагане, Станислав Николов -  представител на  Асоциацията на специалистите по управление на околната среда,  Евгения Дашева -  от Екологично сдружение  “За земята” и Полина Павлова - от Тръст за социална алтернатива. На събитието присъстваха Лилия Христова – обществен посредник на територията на СО, Анна Стойкова – общински съветник и зам.-председател на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС , Йоанна Драгнева – член на комисията. Модератори на диалога бяха Ива Таралежкова и Десислава Христова от  Форум Гражданско участие, а в отворената дискусионна част взеха участие представители на водещи граждански организации и активисти от сферата на екологията, градската и околната среда, представители на бизнеса,  граждани, които се включиха с коментари и идеи.
 
Екипът на Визия за София предложи три възможни подхода за справяне със свързаните проблеми - бедност и отпадъци, а именно: независимо решаване на екологичния и социалния проблем; легализиране  работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците;  временно включване на събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване от сектора в дългосрочен план. Трите възможни посоки на работа бяха обсъдени от присъстващите представители на заинтересованите страни.
 
Лорита Радева, председател на Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС предложи “паралелен подход”, който да включва широк образователен процес  за ползване на системите, които общината създава и предлага. Тя посочи, че съвместната паралелна работа и този вид обмен на мнения с гражданските организации е винаги много полезна.  Трябва да се работи за готовността на гражданите да се включат в системата за разделно събиране на отпадъците още от училищата и детските градини, заяви г-жа Радева. Тя сподели, че предстои подписване на нови договори с изпълнителите на цветните контейнери и  при предното договаряне е поискано намаляване на отворите на съдовете, което би се  отразило върху ефективността на разделното събиране.
 
Полина Павлова от Тръст за социална алтернатива посочи, че интегрираният подход е най-подходящ и фактът, че  дискусията се случва, е добър старт на работата в тази посока.  Според нея  легализирането би било трудно, тъй като част от уличните събирачи са загубили вяра в системата и трудовият договор не е опция за тях.
 
Евгения Дашева от Екологично сдружение  “За земята” заяви, че подобен неформален сектор има навсякъде.  В Париж  събирачите имат официална организация. Като основен проблем тя посочи липсата на доверие в системата за управление на отпадъците. За нея главната отговорност е на държавата и общините – да осигурят пряк достъп до достатъчно контейнери за разделно събиране и таксата за смет да зависи от това колко отпадъци  сме разделили. 
Николина Иванова, началник отдел Социални услуги за възрастни лица в Агенция за социално подпомагане, поясни, че подкрепя интегрирания подход.  Тя  смята, че  хората, които не искат да работят и да се квалифицират създават големия социален проблем, тъй като социалните услуги се ползват доброволно и ако един човек не иска да ги ползва, няма как държавата и общината да го задължат. Затова тя препоръча следването на интегриран подход, който да включва широки образователни и комуникационни кампании.
 
Станислав Николов от Асоциацията на специалистите по управление на околната среда посочи, че след намесата на уличните събирачи част от отпадъците, негодни за продаване, остават около съда, други остават около площадките за изкупуване на суровини. Това замърсява околната среда и създава екологичен проблем.  Той изказа мнение, че  трябва да се въведат мерки, които да задължат юридическите лица да събират разделно.
 
В последвалата отворена дискусия с въпроси, коментари и предложения се включиха над 20 експерти и активисти от публиката, чиито предложения ще бъдат обработени и представени от екипа на Визия за София. Събитието беше предавано на живо във Facebook страницата на инициативата, където  граждани можеха да задават своите въпроси и да изкажат мнение по обсъжданите теми.  
.
 

Страница 5 от 78

Go to top